За да се разберат по-добре приоритетите на ЕС, към които са насочени всички общностни политики (а това означава и къде повече, къде по-малко, но винаги, обвързаност и на финансираните проекти), следва да се познава и един от основните документи на Общността в това отношение, а именно приетата на Европейския съвет в Лисабон през март 2000 г. стратегия за развитие на Европейския съюз, която очертава нова роля в света за разширения Европейски съюз през 21 век.

С тази стратегия ЕС (ИЗТЕГЛИ) си поставя за цел: “за да подобри качеството на живота на своите граждани и околната среда до 2010 г. Европейският съюз трябва да се превърне в най-конкурентоспособната и динамична икономика на знанието в света, способна на устойчив икономически растеж, с повече и по-добри работни места и по-добра социална интеграция”. Това трябва да е икономика, която да има постоянен потенциал за икономически растеж и за създаване на повече и по-добри работни места за своите граждани, като не позволява социална изолация на никого. По времето когато е изработена Лисабонската стратегия, наличието на силна европейска икономика, която да инициира откриването на нови работни места, без да подценява социалните и екологичните фактори и си поставя за цел да гарантира постоянен ръст и устойчиво развитие, както и социална справедливост, се приема за даденост.
Практическите измерения на Лисабонската стратегия са:

В общи линии, амбицията за бъдещия Европейски съюз е той да съумява да използва най-добре европейското културно многообразие по посока на създаване на "Европейски патент" във всяка област.
Създаването на интегрирана Европейска изследователска зона чрез премахването на пречките за мобилност на учените ще задържи висококачествения изследователски талант в Европа и ще бъде двигател за конкурентоспособността и разбирателството на континента.
Ако трябва да се обобщи - стратегията почива на три основни стълба:

С цел да се даде нов старт на Лисабонската стратегия, Комисията предлага опростен процес на координация в съчетание с консултации по мерките, които националните планове за действие предвиждат.
Ревизираната стратегия вече не се базира на целите, поставени през 2000 г., и единствената непроменена цел остава заделянето на 3 % от БВП за научноизследователска и развойна дейност - цел, добавена на Европейския съвет в Барселона (2002 г.). След ревизията започва да тече три-годишен срок, в който насоките за растеж и заетост да бъдат интегрирани с макро- и микроикономическите политики.
Основни ценности в Лисабонската стратегия е не материално производствената сфера, а информацията, знанието, образованието. Характерното за Лисабонската стратегия е, че все още има идея, че дори да се отдава внимание на знанието, то е за да се върне отново в услуга на производителността.