ИЗТЕГЛИ РЕШЕНИЕТО НА ЕВРОПЕЙСКИЯ СЪВЕТ ЗА СТРАТЕГИЯТА ЕВРОПА 2020 ТУК.

ЕС има таланта да превръща в бюрократичен и политически погреб дори най-добрите си идеи и амбициозни намерения. Този риск виси над стратегията "Европа 2020", която цели да стимулира икономическия растеж в ЕС в следващите десет години.
Идеята за стратегията е на президента на Европейската комисия Жозе Мануел Барозу. Той я представи в началото на март като подобрена версия на Лисабонската стратегия, която скоро официално ще приключи 10-годишния си неуспешен опит да превърне ЕС в "най-динамичната и конкурентоспособна световна икономика на знанието до 2010 г.". Барозу смята, че това е постижимо, само че до 2020 г. и с по-конкретни показатели и сериозна работа по изпълнението им от страните членки.

Предложението му, прието от лидерите на ЕС в края на седмицата, има няколко визионерски цели. Първо, амбицията е да се преориентират европейските икономики към нов модел, който да им осигури "зелен" растеж и конкурентоспособност в съревнованието с новите звезди като Китай, Индия и Бразилия. Второ, стратегията се опитва да се превърне в новата "блестяща идея" на евроинтеграцията, чиито най-успешни символи - еврото и общият пазар, позагубиха блясъка си в кризата.
По план изпълнението на тези амбициозни задачи трябваше да доминира разговорите на Европейския съвет на 25 и 26 март. Темата обаче беше засенчена от терзанията на еврозоната кога и как да помогне на Гърция. Това отложи съществения дебат по предложенията на Барозу, залегнали в "Европа 2020".
А дебатът е неизбежен на фона на критиките на анализатори и страни членки. Под въпрос бяха поставени изборът на целите в стратегията, неясните критерии за измерване на изпълнението им и самото им изпълнение, ако не са задължителни, а само препоръчителни.
Още в деня, когато Барозу представи предложението си за "Европа 2020", германският канцлер Ангела Меркел му изпрати забележките си за стратегията в официално писмо. Te засягат намерението на Еврокомисията да обвърже изпълнението на националните задачи в програмата с Пакта за стабилност и растеж, чрез който Брюксел оценява публичните финанси на
страните членки. Tова "ще събере средствата и целите ни", каза Барозу. Според писмото на Меркел, цитирано от в. Financial Times Deutschland, подобно обвързване ще политизира фискалната политика и ще изложи на риск публичните финанси под неубедителния претекст за по-засилен растеж.
Конкретните цели в "Европа 2020" също срещнаха опозиция. Показателят за повишаване на достъпа до образование например беше оспорен от Германия, Австрия и Белгия, където това е прерогатив на федералните власти. Реакцията им беше достатъчно остра, за да принуди президента на Европейския съвет Херман ван Ромпой да свали дискусията за образователната част от стратегията от дневния ред на Европейския съвет. Целите за повишаване на заетостта и намаляване на бедността пък се обезсмислят от твърде ограничената компетентност на ЕС в социалната политика.
Няколко страни вече се оплакаха, че стратегията не отразява техните приоритети. Ирландия и Франция настояват в "Европа 2020" да се включи Общата селскостопанска политика (за която отиват 42% от бюджета на ЕС) като метод за засилване на икономическото развитие. Испания иска стратегията да се фокусира повече върху равенството между половете. Полша пък е недоволна, че "Европа 2020" не съдържа цел за енергийна инфраструктура и засилване на кохезионната политика в по-бедните членки. Дори показателите, по които ЕС засега успешно говори с един глас - борбата с климатичните промени и по-широкото въвеждане на технологични иновации, не са достатъчно ясно определени и амбициозни за критиците.
Европейският съвет трябваше да обсъди тези неща, да приеме "Европа 2020" и да планира мерките за изпълнение на всяка от целите в стратегията. На срещата обаче беше изпълнена само втората, формална цел. През юни европейските лидери трябва да уточнят последните подробности и да приемат конкретните задачи, дефинирани за всяка държава. Това дава още малко време да се реши и основният проблем на стратегията на Барозу - липсата на механизъм, който да стимулира държавите да изпълнят поставените си цели. Особено предвид цената им в политическа воля и бюджетни разходи.
Основният аргумент, с който Барозу "рекламира" "Европа 2020", е, че за разлика от Лисабонската стратегия този път нещата ще станат както трябва - задачите ще са конкретни и реалистични, а ангажиментът за изпълнението им - твърд. Засега обаче предложението му не предполага, че това ще се случи, обясни Фабиан Цулейг, старши икономист в Центъра за европейски политики. "Страните членки не изглеждат ентусиазирани да участват в диалог за собствените си цели в рамките на стратегията, нито дори за "Европа 2020" като цяло", обясни той пред "Капитал". "Дебатът е апатичен и повечето държави изглеждат скептични, че тази стратегия ще е ключова за изхода от кризата и налагането на по-устойчив модел за растеж", добави Цулейг. Това кара "Европа 2020" да изглежда все повече като Лисабонската стратегия - хубава инициатива, останала само на хартия.
За момента единственото, което стана ясно от заключенията на Европейския съвет, е, че лидерите на държавите в ЕС предпочитат да извадят "Европа 2020" от ръцете на Брюксел, сами да определят целите си и да контролират изпълнението им. Логично следват въпросите доколко между тях ще има координация и какво ще ги стимулира да изпълняват обещанията си. Отговорите ще дойдат след десет години, когато ЕС може отново да се окаже на прага между две амбициозни и обречени идеи.

"Европа 2020" в дати

3 март 2010 г. - Барозу представи предложението си за стратегията

25-26 март 2010 г. - Европейският съвет одобри предложението и основните политически мерки за изпълнение на целите на "Европа 2020"

17-18 юни 2010 г. - по план Европейският съвет трябва да одобри специфичните задачи пред всяка страна членка

октомври-ноември 2010 г. - страните членки трябва да изпратят на Еврокомисията програмите си за изпълнение на стратегията с конкретни дати и мерки заедно с конвергентните си програми

януари 2011 г. - Еврокомисията ще оцени националните програми и ще продължи да го прави всяка година

декември 2020 г. - ако "Европа 2020" е успешна, 75% от европейците между 20 и 64 години трябва да имат работа, поне 40% от младите трябва да имат висше образование, бедните да са с 20 млн. по-малко, а 30% от енергийното потребление да идва от възобновяеми източници