.jpg)
06.01.2012г.Целта е да следи и разпространява информация за възможностите за кандидатстване с проектни предложения по националните, оперативни и европейски програми
В Пловдив ще заработи ново общинско предприятие - "Европейски политики и сътрудничество", съобщи Plovdiv24.bg. От проекта за създаването му става ясно, че то ще организира провеждането на политиката на община Пловдив в областта на европейската интеграция и международното сътрудничество, както и ще подготвя разработването и представянето на общински проекти за финансиране по европейски програми и от международни финансови институции, в сътрудничество със звената от специализираната общинска администрация и районните администрации.
Освен това предприятието ще следи и разпространява информация за възможностите за кандидатстване с проектни предложения по националните, оперативни, европейски и други международни програми за получаване на безвъзмездна помощ, както и ще участва в осъществяването на връзките на общината със сродни общини от други страни с цел сътрудничество и обмяна на добри практики.
|
|
Продължава...
|
04.01.2012г. - Г-жо Радева, какво е обобщението ви за изтеклата година, която бе посветена на доброволчеството? Повече ли са хората, които искат да помагат?
- Да, тази година основното положително нещо, което се случи в областта на доброволчеството, е увеличеният брой доброволци, които дойдоха в България. Също така и на тези, които заминаха в чужбина. Статистиката посочва, че посрещнатите са 135 човека, а изпратените 55. Това е около 30 процента повече спрямо миналата година. Тенденцията е да се увеличават груповите доброволчески практики, които са от повече от двама или трима доброволци. В някои случаи са по 5, 10 или 20 души. Това говори за повишения интерес по принцип, не само сред българските младежи, а и в европейски аспект. Също така има повишен капацитет и на организациите, които посрещат доброволци. Те осигуряват трудова заетост, а и мотивират хората, за да се изпълни мисията. Повечето от проектите са краткосрочни - в рамките на един до три месеца. Така се дава възможност на повече хора да участват в доброволческа инициатива. За България това е постижение. Лошото е, че като законодателство нещата не са доуредени. На много места е казано по нещо, но тепърва предстои приемане на закон, който е на съвсем финален етап.
- Какво очаквате да гарантира този закон?
- Законът беше представен на форум на Министерството на културата, тъй като те отговаряха за доброволчеството. Вече има законопроект, който не е лош. При всички положения е по-добре да има такъв, отколкото да няма. Той ще дава определението какво е доброволчество. Ще даде представа за основните параметри. Ще гарантира и издаването на документи, които ще дават прeимущество на младежите, които са полагали доброволен труд при равни условия с други. Ще има и права и задължения.
- Очаквате ли да се регламентира здравното осигуряване на доброволците и признаване на дейността им като трудов стаж?
- Има нещо такова, което се предвижда. Като прибавим и Закона за младежта, мисля, че нещата се движат в правилната посока. Трябва да се спомене, че през предстоящата година ще има няколко новости, които са в полза на доброволците. Едното е, че в Национален център "Европейски младежки програми и инициативи" ще се прави проект за българи, които да помагат в България, т.е. от София могат да отидат в Каспичан или от Варна в Свищов, без значение, зависи от проектите.
|
04.01.2012г. В анализа на euractiv.com се отбелязва, че за периода 2007-2013 г. за Румъния са били предвидени 20 млрд. евро от фондовете на ЕС, а за България сумата е била около 6,7 млрд. евро. Но заради лошо управление и корупция Букурещ е бил в състояние да усвои едва 3,5% от достъпното финансиране, а България - 18%.
По този повод Франсоа Фризон-Рош заявява, че веднага след приемането си в ЕС през 2004 г. другите източноевропейски държави са започнали "да играят по правилата", каквато политическа воля не се е наблюдавала в София и Букурещ след 2007 г..
Според него България и Румъния изобщо не са се опитали да се организират и да задействат администрацията, необходима за управлението на европейските фондове.
"Те се опитаха да го направят по български и по румънски - ние ще скалъпим нещо, ще го направим по нашему, винаги може да получиш исканото след малък подкуп, - но не, това не стана по този начин", казва Фризон-Рош. И добавя, че Европейската комисия и Службата за борба с измамите ОЛАФ са свършили добре работата си по отношение на София и Букурещ.
|
03.01.2012г. България се готви за лъвски скок в усвояването на евросредствата през 2012 г. В бюджета са заложени рекордните 3.8 млрд. лева по седемте оперативни програми. Това е с близо милиард лева повече, отколкото страната е успяла да изплати за последните пет години (2.9 млрд. лв.).
Ако се съди от изминалите две години, няма основание за оптимизъм, че правителството на ГЕРБ ще се справи с предизвикателството, защото от идването си на власт не е изпълнило нито веднъж записаното в бюджета.
През 2010 г. по план трябваше да бъдат разплатени близо 1.8 млрд. лв. по седемте оперативни програми. Реално усвоените пари обаче се оказаха малко над 1.1 млрд. лв. Това не попречи на правителството да завиши целите през 2011 г., когато в бюджета бяха заложени 2.14 млрд. лв. Платената сума обаче е почти същата както и година по-рано. За единайсетте месеца на 2011 г. са усвоени над 1.1 млрд. лв. Данните за декември на Министерството на финансите все още не са излезли.
Бизнесът и гражданите са главният потърпевш от бавното усвояване на европейските пари. Именно на тях се разчита за строителството на пътища и пречиствателни станции, ремонт на детски градини, училища, университети и болници, както и за модернизиране на производството.
Всичко това запазва и отваря работни места, като заплатите, макар и не много високи, все пак са сигурни.
Бавното усвояване на парите отрежда на България предпоследното 26-о място в Европейския съюз с 19% разплатени средства от общия бюджет от 13 млрд. лв. безвъзмездна помощ. След нас е единствено Италия. Докато лидерът Естония е с 39% усвояване на средствата – толкова, колкото ние ще се стремим да постигнем през 2012 г.
“Предизвикателна, но и резултатна” – така определи изминалата 2011 година по отношение на еврофондовете ресорният министър Томислав Дончев. Той отчете 65% изпълнение на заложената цел при договарянето при планирани 62% и се въздържа от оценка за плащанията.
Най-вероятно причината е, че нито една от седемте оперативни програми не е изпълнила заложения си план.
|
29.12.2011г. Министърът по управление на средствата от ЕС Томислав Дончев определи изминалата година като предизвикателна, но и резултатна в своята сфера. Въпреки че окончателна справка за европейските средства, оползотворени през ще бъде налична, ще е готова в средата на м. януари, данните преди Коледа показват преизпълнение по заложената цел за договорени средства - постигнати 65% при очаквания за края на годината от 62%. Данни от същата справка преди Коледа сочат, че общият обем плащания възлиза на 2,9 млрд лв. или малко над 19%.
„Ако искаме да приключим този програмен период с добър резултат от над 90-95% усвоени средства, ние сме обречени всяка следваща година да удвояваме не резултата от предишната, ами резултата от всички предишни години от началото на програмния период. Днес почти удвояваме постигнатото в периода 2007-2010 г. включително. Това, което трябва да направим следващата година, е да гоним близо двоен резултат", заяви министър Дончев.
По отношение на представянето на отделните оперативни програми той открои като безспорен успех напредъка на ОП „Транспорт": „Ако към 2010 г. коментирахме, че това е била годината на ОП „Регионално развитие", когато програмата отбеляза най-голям ръст, то за тази година можем да кажем, че 2011 г. беше годината на ОП „Транспорт". Въпреки трудния старт на програмата в началото на годината, към момента тя е водещият финансов инструмент - и като изпълнение, и като конкретни резултати. Договорени са 87% от средствата, което е над 2,2 млрд лв., а разплатени са над 21%. Това е безспорен успех", коментира министър Дончев. По думите му на лице са всички предпоставки 2012 г. да бъде годината на ОП "Околна среда". По отношение на изплатените средства ОП „Конкурентоспособност" отбелязва доста скромен напредък при стартиране на годината с около 19,5% и резултат преди Коледа от малко над 23%. Подобна е ситуацията и с ОП „Административен капацитет", която започна 2011 г. с малко под 25% и я приключва с 27,8% разплатени средства. |
|
Продължава...
|
19.12.2011г. Близо 13 млн. лв. ще подкрепят проекти в хранително-преработвателната и горската промишленост, съобщиха от Държавен фонд „Земеделие” (ДФЗ). Субсидиите ще подпомогнат 35 предприятия, чиито инвестиции са предимно в секторите месо, мляко и преработка и маркетинг на горски продукти. Проектите са по Мярка 123 „Добавяне на стойност към земеделски и горски продукти”. Те бяха разгледани днес на заседание на Експертна комисия за осигуряване на прозрачност (ЕКОП). Голяма част от помощта ще бъде усвоена в областите Пловдив и Благоевград.
Много от хранително-преработвателните предприятия планират да модернизират съоръженията си за производство на месо и преработка на мляко. Други ще инвестират във винарски изби и в производство на нерафинирани растителни масла.
В сектора на горската промишленост ще бъдат подкрепени предимно проекти за изработка на палети от дървесни отпадъци. Инвестициите в този тип дейност имат висока икономическа и екологична стойност.
Така общият размер на субсидиите по Мярка 123, одобрени от началото на Програмата за развитие на селските райони досега, надхвърли 230 млн. лв.
|
19.12.2011г. Заплатите на безработните, които започват 6-месечен стаж с пари от ЕС, вече са по-високи, съобщи Иван Кръстев, директор в Агенцията по заетостта. Вместо 300 лв., колкото бе сумата досега, те вече вземат възнаграждение в размер на минималния осигурителен праг за заеманата длъжност.
Това е съществено облекчение, тъй като досега след удържането на осигуровките от 300 лв. чистата сума се стопяваше чувствително, обясни специалистът.
Друга важна промява в регламента е фактът, че за съответната длъжност няма да се иска човек точно със същата специалност, а ще е достатъчно да има същото професионално направление. Това разширява кръга от специалисти, които могат да се възползват, и ще облекчи значително фирмите в малките населени места, прогнозират от Агенцията по заетостта.
От октомври миналата година, когато схемата тръгна, досега са се включили 900-1000 души, сочи статистиката. С промените интересът се засилва и очакваме догодина да се възползват 8000-9000 души, смята Иван Кръстев.
|
|
Новини 
